Мобилното 3D картиране е сред най-производителните технологии за моделиране и визуализиране на участъци от повърхността на Земята – с доминиращи природни дадености или висока степен на урбанизация. Дигитални по своята същост, те се осъществяват чрез събиране на данни във вид на облаци от дискретни точки, георефрирани с висока точност, които осигуряват необходимата резолюция на геопространствените продукти.
Методите за 3D картиране се различават според сензорите, с които дистанционно се събират данни и в зависимост от плаформите, където сензорите се инсталират.
Сензорите могат да бъдат различни видове лидари и камери, чието пространствено положение и ориентация се определя прецизно с помощта на ГНСС и инерциални системи.
Мобилните платформи са разнообразни – пилотирани и безпилотни летателни апарати, автомобили и други средства за придвижване по сушата или по вода, както и приспособления за носене на ръка или гръб.
Мобилно 3D картиране от въздуха
Най-широко разспространение намира сканирането от въздуха, осъществявано с помощта на безпилотни летателни апарати. На дронове – тип коптер или фиксирано крило – се инсталира RGB камера, лидар, многофинкционален сензор или друг вид устройство за събиране на данни. Работата се управлява от земна станция, с която се поддържа комуникация по различни канали, в т.ч. видеострийминг.
Към мобилното 3D картиране от въздуха
Ръчно 3D картиране
SLAM скенерите се наложиха като най-ефективните средства за мобилно събиране на 3D данни от земята. В тях са интегрирани лидар, инерциален сензор, една или повече камери а също и ГНСС приемник (опция). Ръчните SLAM скенери са леки и с неголеми размери, носят се лесно и често имат допълнителни приспособления за осигуряване на удобна работа на терена.
Към ръчното 3D картиране със SLAM скенери